Принципи

• Пресичане на естетическа консервативност и артистичен произвол - прилича й на Банката да се придържа към класически ценности и същевременно да подкрепя авангардите, да играе рисковано, тъй като не създава, подобно на други банки, колекция-финансов актив, а актуално културно пространство. Този двоен код, който функционира в полето, очертано от музеите на съвременно изкуство, мисли класическото като утвърдено авангардно.
• Представяне на естетическото извън традиционните форми на изкуството - връщане в музейното пространство (за "втори" естетически живот) на художествените форми, мигрирали във всекидневието, вещната среда, медиите и пр., според максимата: днес всичко е изкуство, или претендира че е, или би могло да бъде.
• Сближаване на изображението и спектакъла - Галерията има условия, за да отговори на съвременните тенденции в изобразителното изкуство, което все повече се превръща в акция, интегрира в себе си действието, а самият музей става шоу.
• Обвързване на селекцията на изложбите и акциите с доминиращи нагласи на обществото (очаквания, носталгизми, съпротиви, моди и пр.) - директно извличане на репертоара от културния контекст, което предполага експертно отчитане на нагласите и кураторски възглед за "покриването" им с артефакти; например (премерите са произволни): емигриралото поколение, несъстоялото се десиденство или несъстоялата се 1968-ма, възраждането на соцестетиката, мутренският шик, толерантността към сексуалните малцинства и т.н.
• Въвеждане на lifestyle-ориентация и постмодерна раздисциплинираност във възприятието, която са окаже съпротива срещу дидактическия натиск и идеологическите фанатизми; акцентът е върху културната игра и рецептивното удоволствие, върху еротиката на естетическото преживяване.
• Намеса в културната "икономика на имената" - Галерията не обслужва авторитети, а цели с проявите си да размества йерархията на фигурите в културата

Репертоар

• Колекционерски сбирки: пренос на артефакти от затвореното частно или институционално пространство в публичното; представяне на лични колекции от произведения на изкуството; разширяване на колекционерската тема по посока на вещи, нумизматика и пр.; културно конструиране на фигурата на колекционера (извън функциониращите схеми); лансиране на колекционерството не като професионална или парапрофесионална цел, а като биографична случка.
• Приложна визия: представяне (след адаптация към "музейната публичност") на рекламни кампании, дизайнерски проекти и реализации, елитни периодични издания и пр.; съществено е изложбите и акциите да извличат послания от приложната визия, които във функционалната й употреба остават неразчетени.
• Фотография: представяне на сборни колекции по теми, които или са изпреварили динамиката на художествения процес, или имат документална (историческа) стойност; важно обстоятелство е, че в България няма нито музей на фотографията, нито специализирана галерия, въпреки че тъкмо този тип изображение и неговите виртуални модификации налагат модите във виждането.
• Естетически взаимодействия: представяне на действащи и реанимиране на разпаднали се творчески общности в българската култура; актуализация на понятието естетически кръг; Галерията ще противодейства на културната дезинтеграция, характерна за ситуации на преход, като очертава естетически допирателни.
• Чуждите-наши: представяне на български артисти живеещи и/или реализирали се извън България - от безспорни имена до успелите в последните емигрантски вълни, които до голяма степен са изключени от българската култура, в резултат от липса на информация и траен интерес.
• Производство на звезди: откриване и лансиране на малко познати български автори, което предполага работа на Галерията с академичните структури в областта на изкуството; отваряне на престижен "вход" към публичността за младите или за маргинализиралите се.
• Концептуализъм: представяне на цялостни артефакти, съобразени с пространството на галерията и предвиждащи хепънингови ефекти; съществено е, че българският концептуализъм не само до голяма степен се случи извън България, но и няма конструирано културно пространство, в които да се завърне.
• Благотворителност: изложби и акции, създадени с конкретна социална цел и актуални от гледна точка на културния календар.